Втората половина на 20-ти век, особено след 1968 година, моралната мисъл в повечето западни страни беше обезценена и изпадна в недолговечност. Тази обезценка не се среща само в интелектуалната сфера, а също и в ежедневния живот на хората, с цялото това движение на оспорване, сексуално освобождение, хедонизъм и ежедневен, радостен нищожество.

Обезценката на морала не остави незасегната и православната теология. Теологията на руснаците в емиграция и теологията от 60-те години в Гърция, които до голяма степен черпят вдъхновение от първата, идентифицират морала с морализма и подценяват значението му.

В последните години обаче моралът динамично се завърна на духовната сцена, но начинът, по който съществува днес, е различен от този в миналото, той е по-скоро разпределен. Тоест, не става въпрос само за философска мисъл, не е клон от нея, а прониква в различни области на човешката дейност, науката, изследванията, медицината, труда, средствата за комуникация.

В настоящата книга акцентът пада повече върху християнската етика, като се започва от библейския източник, който завинаги определи морала спрямо другия, а не спрямо себе си. Християнската етика обаче не може да се развива в отсъствие на моралните въпроси и философските етични търсения на нашето време, а в непрекъснато сблъскване с тях.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]