Произведението Далеч от деца, заедно с 170 квадратни и Хартиената война, представлява завършек на драматичната трилогия около темата: бащински огнища – семейство в съвременна Гърция. Това е история за децата, които не станаха родители, и за родителите, които завинаги останаха деца.

История за обикновения, ежедневен човек, който в един фатален ден „среща“ границите на своето съществуване. „Хора, които се опитват да намерят своя начин да стоят и да цъфтят, но постоянно се сблъскват с самите себе си в страна и в епоха на Кризата, в която възможностите вече са много ограничени, а те не са достатъчно – нито морално, нито социално, нито в образователно отношение – подготвени. И тук хуморът, остър, почти витриолов в определени моменти, се стреми да балансира разрушението с надеждата, радостта с тъгата.

Определяща е и заслугата на атмосферата на текста, който балансира между трагедия, черна комедия и трилър,” отбелязва в Приноса си Ирина Мундраки. Болката понякога обединява хората. Понякога ги разделя завинаги. Болката е раждане. Никога не знаеш какво ще излезе наяве. Въпреки това, има надежда. Надеждата е жена, е нашето неродено дете, е утре, което носи светлината.