Преди да напиша стихотворения – отдавна – погледнах в очите на Авгей, точно тук. Преди да дойда от страна на изкуствения и наведен, преобразих звездата. Искам да кажа, преди да пречупи един миг Поезията "желязото на съдбата". Преди да ми кимне другата Миконос от дълбочината на болката.

„Едно палимпсест с формален заглавие за унищожението на Миконос, с стихотворения, написани през лятото на '22 в Миконос, по-стари стихотворения за Миконос, както и пет текста от мен от Вима за всеки, който иска да види как функционирам с писането и какво е противовесът на поезията ми: камъкът в мангала, който улеснява изваждането на кофа с кристалната вода…

И понеже нищо не ми помогна оръжието на дистанциите ми от политическите дела – въпреки че ежедневно участвам, тъй като не успях да насоча тази леснота на спазването на дистанциите срещу себе си – се проявих с фамилията си, оставяйки името си за малко читатели на стихотворенията ми.

Така, отново, въпросът относно книгите ми е въпрос за това как човек излиза от книгата, залитайки, предпоставка едновременно за книгата и за четенето. Как иначе, освен като ги чете като чужденец…“

Г. В.