Следвоенната полска поезия може да се похвали с трима водещи поети: Чеслав Милош, Вислава Шимборска и Збигнев Херберт. Адам Загайевски се счита за дължим наследник на тях и до смъртта си през 2021 г. беше най-значимият поет на страната си и един от най-признатите международно.

Той принадлежеше на прочутото поколение на ’68, което се противопостави на комунистическото правителство на страната и на зависимостта от Съветския съюз. Учил е психология и философия в Университета на Краков и от 1982 г. е принуден като дисидент да живее години наред в Берлин и Париж. Преподавал е в много университети в Съединените щати. Върна се в Полша през 2002 г. и живя в Краков до смъртта си.

Книгите му са преведени и издадени в повечето европейски страни и в САЩ. Той е получил множество награди и отличия, сред които Международната награда за литература Neustadt 2004, Европейската награда за поезия 2010, Международната награда за поезия Zhongkun 2013, както и Prix de la Liberté.

Поезията му, размислителна и здрава, иронична и самоиронична, написана на чист и непринуден език, говори за крехкостта на съществуването, за нуждата хората да защитават онези основни ценности, без които животът губи дълбокия си смисъл.

Само в красотата, която създават другите, има утеха, в музиката на другите и в стиховете на другите. Само в другите намираш спасение, дори и да е самотата с вкуса на опиум. Другите не са ад, ако ги видиш сутрин, с челата си чисти, изсушени от сънищата. И затова с часове се чудя коя дума да използвам, „той“ или „ти“. Всяко „той“ е измяна на „ти“, но в замяна стихотворението на някой друг предлага точността на един трезвен диалог.