Общата цел на преподаването на Историята е развитието на историческото мислене и историческото съзнание.

Развитието на историческото мислене се отнася до разбирането на историческите събития чрез изследване на причините и следствията, докато култивирането на историческото съзнание се отнася до разбирането на поведението на хората в конкретни ситуации и формирането на ценности и нагласи, които водят до проявление на отговорно поведение в настоящето и бъдещето.

Така, с преподаването на Историята, ученикът може да придобие не само осъзнаването, че съвременният свят е продължение на миналото, но и възприятие, че съвременният исторически хоризонт е тясно свързан с неговия живот.

Целта на историческото мислене и историческото съзнание е свързана с по-общата цел на образованието, която се отнася до подготовката на отговорни граждани.