„Наистина ли си добре, доктор Трихоте?“ попита Диего. Докторът се прилепи към стъклото на клетката, продължавайки яростно да се чеше под двете мишници едновременно. Той беше много мръсен, носеше полуразкъсана тениска и повече приличаше на праисторически неандерталец, отколкото на известен лекар, специализиран в медицински изследвания. „Думата „ДОБРЕ“ не описва състоянието ми“, отговори докторът, „но освен тези НЕПОНЕСИМИ СЪРБЕЖИ, нямам други симптоми.“ Сергуф не можеше да използва способностите си, за да разбере какво мисли докторът, защото дебелото стъкло на клетката не му позволяваше да се приближи. „Тогава, докторе... КАКВО ТИ СТАВА?“ попита Джулия. „Както виждате, имам бактерия, която ми причинява МНОГО СИЛЕН СЪРБЕЖ ПОД МИШНИЦИТЕ И НА ГЪРБА. Чеша се непрекъснато през целия ден и затова е невъзможно да работя. Жената ми ме намира за толкова отблъскващ, че ме затвори в клетката на орангутаните.“ „Никога не съм чувал за бактерия, която да причинява такъв сърбеж“, коментира Диего.