Истински народен герой в Латинска Америка и най-важният художник на Мексико, Диего Ривера (1886–1957), заедно със съпругата си, художничката Фрида Кало, се е посвещавал с огромна страст на изкуството и комунизма. След десетилетие в Европа, където се е свързал с други художници и е прегърнал кубистичното движение, той се завръща в Мексико и започва да рисува големи мащабни мозайки, за които е най-известен. В стенописите си той разглежда социални и политически проблеми, засягащи работническата класа, печелейки си пророческо място сред земеделците на Мексико. Бил е поканен да създава произведения в чужбина, най-забележително в Съединените щати, където предизвиква полемика, изобразявайки Ленин в стенописа си за Рокфелер Център в Ню Йорк (стенописът е унищожен преди да бъде завършен). Най-забележителното му произведение е "Индустриалният Детройт" от 1932 г., група от 27 стенописа в Института по изкуства в Детройт, Мичиган.

Този том включва много големи детайли от стенописите, позволявайки близък поглед на различни елементи и детайли от тях. Освен стенописите, има обширен избор от картини, стари снимки, документи и рисунки от обществени и частни колекции по целия свят, много от които преди това са били неизвестни на изследователите и включването им тук е благодарение на най-интензивното изследване, правено на Риверовото творчество след смъртта му. Текстовете включват илюстрирана биография и есета от видни историци на изкуството, които предлагат интерпретации за всеки стенопис. Не може да се поиска по-цялостно изследване на работата на Ривера: най-накрая творчеството му е обект на обширно ретроспективно изследване, което заслужава.