Чрез диалога между баща и децата му, тази книга се опитва да говори на младите за хунтата и Политехниката по прост и разбираем начин. Тя разкрива престъпната същност на dictатурата 1967-1974, която затваряше, биеше, мъчеше, изгонваше и понякога убиваше всеки човек, който не се съгласяваше с нея или който смяташе, че не се съгласява. Освен това подчертава мирната съпротива на студентите срещу този насилен и нечовешки режим и нейния кулминационен момент, който бе въстанието в Политехниката. Съпротивата срещу разрушителен и тоталитарен режим, който отменя демокрацията и лишава гражданите си от свобода, изисква смелост, достойнство и безкористност. Това е морална позиция, която изисква социална чувствителност и е пропита от усещане за свобода. Студентите се бориха за правата на човека на всички граждани на нашата страна. Бориха се за по-добро бъдеще. Между тях е и авторът на книгата.