С историята на китайската философия се завършва усилието на автора Димитър К. Велисаропулос, който цели да предостави на българските читатели систематичен образ на възникването и развитието на източния размисъл от най-древните времена до днес.

Вече преди шест години излезе История на индийската философия, която наистина срещна голям интерес от страна на читателската публика и вече излезе и в второ издание. Индия и Китай се считат за люлка на размисъла на Далечния Изток, както точно така и Гърция е люлка на римската, а след това на европейската култура. Всички философски течения, които се създадоха в останалите азиатски страни, имат своите основи или в индийската, или в китайската философия, освен няколко много по-малко важни изключения.

Авторът Д. К. Велисаропулос цели да запълни сериозната празнота в българската литература относно мисълта на Изтока. Той вярва, че това ново запознанство ще разшири хоризонтите на българския и неутрологично грамотен читател, който вече ще може да установи конкретно и в контекста реалния смисъл на приноса на древногръцката философия в освобождението на човешкия дух.

Първият том на Историята на китайската философия разглежда възникването на китайския размисъл през XI век пр.н.е. и еволюционния му път до II век пр.н.е. Период в който са създадени всички централни философски идеи и окончателно се утвърдява особения, а може би и екзотичен за европейците, начин на формулиране на философската истина в Китай. Разделянето на труда на възможно най-малки единици в големите и опитът за опростяване на езика – нещо трудно, когато става дума за философски понятия – бяха предпочетени, за да се улесни изучаването на труда.

От втория том на Историята на китайската философия ще стане ясна неохотата, с която дори и ентусиазираните китайски реформатори от XIX век бяха принудени да признаят полезността, за напредъка на Китай, на философските и политическите идеи на Европа. Ще се види и колко трудно им беше да ги насърчават, защото това предполагаше дори частично предаване на схващането, че китайската култура е единствената в света; този факт принуждаваше мислителите да извратят посланията на конфуцианската философия. Трябваше да докажат, че демокрацията и конституционният ред, към който се стремят реформаторите, могат да се основават и на местните идеи, без необходимостта от прибягване до европейските.

Читателят ще види също, че комунизмът, който първоначално се бореше срещу конфуцианството, което впоследствие напълно осъди Просветителната революция, вече се завръща към по-разумен подход към въпроса. Отхвърля само онова, което е явна анахронистична и вредно за напредъка, но приема, поне частично, онова, което е ценно и може да предложи. Всъщност проучването обхваща до 1911 година, година на революцията на Сун Ят-сен. От там нататък се ограничава до историята на проникването на марксистките идеи и колебанията в позицията на Нова Китай между 1949 и 1981 спрямо традиционната култура.