«Трябва да спреш да ме съдиш според човешките ценности», каза Джакс, говорейки бавно. «Аз съм Съдба». «Точно затова не искам да те виждам. Откакто те срещнах, първата ми любов се превърна в камък, после и аз станах камък, след това станах беглец, различни хора се опитаха да ме убият, и ти отрови съпруга ми–» «Това вече го каза». Иванджелин го изгледа ядосано. Джакс въздъхна и се облегна на един близък рафт с книги, сякаш чувствата ѝ не бяха нищо повече от кихане, нещо, с което бързо се справяш или го избягваш, като се отдръпнеш. «Няма да се извинявам за това, което съм. И много удобно забравяш, че преди да се срещнем, беше тъжно сираче със счупено сърце и зла доведена сестра. След като дойдох аз, ти спаси влюбените във Валента, омъжи се за принц и стана принцеса». «Тези неща се случиха, защото обслужваха изкривените ти интереси». Иванджелин кипеше от гняв. Всичко, което беше направил за нея, имаше за цел да я използва, за да отвори Арката Валори.
«Децата се отнасят по-добре с играчките си, отколкото ти се отнесе с мен». Очите на Джакс се присвиха. «Тогава защо не ме наръга, Малка Лисице? Онази нощ в криптата ти хвърлих нож, и бях достатъчно близо, за да го използваш». Погледът му проблесна с нова закачливост, докато се спусна към шията ѝ. Точно на мястото, където устата му я беше докоснала преди три нощи. Тя се изчерви от нежелания спомен за зъбите и езика му върху кожата ѝ. Джакс беше заразен с вампирска отрова, а тя беше заразена с глупост. Остана с него онази нощ, за да го държи зает, за да не се храни с човешка кръв и да стане и той вампир. Не го направи, но вместо това се храни с нейното състрадание.
бъдете първият, който остави коментар