Камените и скалите не са нищо друго освен архивът, който нашата планета съхранява за своето минало, дневникът, който е водила през геоложкото време. Това е дневник толкова обширен, с толкова много томове, че за да бъде съхранен, е необходим целият земен кора.

Когато някой научи да вижда камъните като текстове, цялата Земя се преобразува в планетарна библиотека. А хората, които от два века са поели задачата да превеждат текстовете на тази библиотека, са геолозите.

Текстовете на нашата планетарна библиотека разказват приказки за оцеляване с щастлив край, но и готически истории за масово разрушение. Докато се потапяме в безкрайното пространство на геоложкото време и земната история, усещаме присъствието на миналото, което ни обгръща, и осъзнаваме, че един ден и ние ще бъдем малка записка в дневника на Земята.

Нека уважаваме деликатните баланси на света, който ни заобикаля, така че бъдещото записване, което ще ни засяга, да не напомня на древногръцка трагедия.