От древността се използва като компрес за успокояване и омекотяване при лечението на пъпки, абсцеси и възпаления като екземи и лишеи.

През средновековието се смятало, че е подходящо за лечение на чревни паразити, както и за кожни заболявания.

Известно е също така, че се използва за лечение на артрит и диабет, както и за действие като антихелминтно средство, еменагог, диуретик и лаксатив.

Синята разновидност на растението има успокояващи свойства и може да се използва при безсъние и стрес.

Може да се консумира също така под формата на тинктура или настойка.