„ОСВОБОДЕНИЯТ ГОРОД“ (с различни заглавия „Мисолонги“ и „Дълг“) започва да се пише след излизането от Месолонги (1826). Нареченото от времето на Полида „А` скица“ несъмнено е създадено като кратко лирично стихотворение в осемстишни строфи с асонансов ритъм. Фактът, че тази скица е написана специално, за да бъде включена в „Жената на Закинтос“ и че трябва да се издава заедно с нея, не изглежда правилен.

„Освободените Градове“ с оригинално заглавие „Месолонги“ или „Стихотворение на Дълга“, се пишат след Излизането от Месолонги, което се състояло през април 1826 г. Произведението в трите форми, с които се съхранява в „Автографи“ (Скици А`, Б`, В`, според терминологията на Полида), е съществено едно и също. Мнението, че става дума за три различни произведения, не убеждава.

В А` скица „Освободените Градове“ имали форма на лирично стихотворение в осемстишни строфи; всяка от които се състои от две свързани четворки с асонансови рими. Има една въведителна строфа, която започва с известното „Сутрешната светлина обхванах / пътя на слънцето...“. Ще я видим в раздела „Извадки и отделни стихове“ на „Освободените Градове“.

Темите, които бяха стихотворени в този етап, са липсата на храна и изтощението на обсадените (жени и деца и войници), немощният сигнал на Месолонги и силата на противника, намек за „кучетата“, които бяха изядени, някои стихове за звездната нощ на Излизането и за морето на враговете. В крайна сметка, изображение от завзетото Месолонги: един араб (през май, следователно след падането) минава покрай гроба на Маркос Ботцас и легна там, където е умрял Байрон.

[Извадка от текста на въведението на изданието]