Европейският съюз е в най-критичния момент в историята си. Икономическата криза разкри разликите, които се бяха формирали след приемането на единната валута в еврозоната, но и постепенната трансформация на Европейския съюз в асиметрична мрежа от държави с йерархична структура.

Последиците от политиката на икономии, избрана от Берлин и Брюксел като противоотрова на кризата, доведоха до разцеплението на Европа между Север и Юг, както и до динамичното издигане на национализма. Книгата разглежда формирането и условията на следвоенния европейски проект, сложния процес на сближаване на интересите на европейските държави и анализира по-дълбоките причини за икономическата криза, акцентирайки на несъвършената архитектура на проекта на еврозоната, на гръцкия детонатор на кризата и на критичното преместване на историческия франко-германски ос към страната на Берлин.

След това се описват драматичните последици от кризата в Гърция и южна Европа, новото европейско политическо пространство, повторната поява на крайни идеологии, както и колебанието на Европа пред изключително важни предизвикателства, като са европейските избори през май.

Европа вече е в центъра на противоположни сили: между отслабеното европейско намерение за политическо сближаване, исторически настойчивите национални стратегии и неконтролируемата инерция на глобализационните динамики. Пред кризата и структурните й причини, нарастващия антиевропеизъм и възобновяването на най-критичния въпрос на съвременната европейска история, а именно мястото на ново силна Германия в центъра на Европа, рестартирането на европейския проект е единствено решение за избягване на исторически грешки и за създаване на нова наррация, центрирана около идеята за обединена Европа.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]