Първият ден
Свободна без рестриктивни условия бе оставена пролетта, която в дълбокото зимно време беше хвърлена. Нейното престъпление? Опитваше се да промени света, всеки път, когато идваше, всеки път, когато ухаеше. А светът, все още неподготвен, все още натоварен с неуверености, иска, не иска. Власта ровеше в него земята, жив, мъртъв, заровен под земята, на една стъпка разстояние от кома.

Свидетели на защита се появиха, две лястовици, един бадем и един вятър. Доказателствата за невинност? Един черен облак, който се разкъсва, ветрова шарка от цветя по тялото и един аромат, Сиракузи в морето.

Няма значение колко блестящо е едно цвете, дали произлиза от аристократични съцветия или от беден и безпомощен африкански прах. Само истината му, че се извършва малко чудо. Да крещи с Магдалена в множеството. "Невинна, Невинна". По-малко разпятие ни очаква.