Прозорец

Много им харесваше да колят тютюн, когато настъпваше вечерта, защото когато свежестта спускаше, това им беше леко и приятно. Ръцете им бяха наранени, работата с тютюна беше тежка и сурова. Радост и облекчение, когато вятърът от Амвракския залив се надигаше, дишане, дъх на живот и благословия.

Самотна, спокойна, изискваща, стоическа беше работата с тютюна. Корен след корен, лист след лист, той ни се държи егоистично, като пушача – егоист, самотен и дистанциран, затворен в мислите си, в това удоволствие. Призракът на вечерта, когато луната излизаше от Петраля и слънцето там на Агрило им казваше сбогом.

Тогава, с палците си, почернели от смолата на тютюна, пълни с труд, те размисляха за хоризонта, с ума и душата, мисълта отиваше далеч, отвъд сънищата, непродуктивните, в пътищата на техните видения.