Книгата проследява историческите теоретични корени на психосоматиката в психоанализата и, заедно с тях, начините, по които клиницисти с психоаналитично обучение са се опитвали да разберат и да се справят с пациенти, които имат сложни психосоматични симптоми.

Тя преразглежда връзката между психиката и тялото в психоанализата, избягвайки двоичността на миналото между психологичното и соматичното, както и разликите в настоящето между пациенти, които символизират, и пациенти, които не символизират.

Обработва теоретични и клинични въпроси от широка и синтетична перспектива. Ползата за психосоматичните пациенти не се постига нито чрез безразличното приемане на впечатляващи нови находки, нито чрез отхвърляне на утвърдените начини за тяхното разбиране.

Книгата представлява подход, който използва както богатата история на миналото, така и вълнуващата нова работа в невронауките. Въведението дори очертава еволюцията на полето на психоаналитичната психосоматика.