«“Защо аз”, каза художникът на глада, вдигна малко главичката си и прошепна с устни, свити като на целувка, в ухото на надзирателя, за да не се изгуби нищо, “защото аз не можах да намеря храната, която ми харесва. Ако я бях намерил, повярвай ми, нямаше да правя никаква шумотевица, щях да напълня корема си, както ти, и както всички останали”».

Новелата Един...