Установяването на бежанците от 1922 година в областта Драма, както и промените, настъпили на местно ниво, са темата на тази книга. Целта ѝ е да разкаже эпопеята на възстановяването и плодотворната интеграция на хиляди изкоренени от родните си огнища предци. Тя се отнася следователно до трудните години на лишения, усилия за вкореняване, но и надежда.

Връщането към миналото е натоварено с паметта на хората, които са преживели тежкия опит на бежанството, но успяха да обогатят местната общност, оставяйки неделимо отпечатък върху по-късния ѝ път.

В историческата ситуация, която се оформи след Малаазийската катастрофа и масовото нахлуване на бежанци, регионът попадна в центъра на националните приоритети като северногръцка, селска и погранична провинция. Тя струпваше серия от предимства, които благоприятстваха усвояването на най-висок процент бежанци.

Поселването на Драма представлява особен случай на изследване относно организацията на бежанската интеграция, връзката на новите населени места с местната общност и интервенциите за развитие на селскостопанското производство и икономика.

Обменът на населението в района значеше разпадане на един свят и появата на нов. Османското наследство, материално (мечети, училища, приюти, бани, ханчета, чешми, воденици и др.) или нематериално (обичаи, социални и обичайни практики) се заличава в контекста на прилагането на политики за гръцка интеграция и утвърдяване на националната идентичност.

Преобразованията, които настъпиха - демографски, териториални, социални, икономически и културни - създадоха нови реалности. Промените бяха дълбоки и тектонични. Промени, които оставиха незаличими отпечатъци в пространството и паметта.