Могат ли незначителни и незаслужаващи внимание събития да те влияят десетилетия по-късно?

• Знаеш ли, че най-славните ти постижения са изградени от разрушените парчета на теб самия?

• Колко ни изтощава жаждата за одобрение, приемане и възхищение от другите?

Стало е навик да подценяваш своите чудеса, да ги заличаваш, да ги неутрализираш. Но сега задачата, която ти е възложена, е следната: да позволиш на себе си да усетиш това възхищение, тази магия, блясъка за това, което си, живеейки живота, който заслужаваш.

Нашето предково право е да носим в себе си разрушението като материал за развитие. Психологът и социален изследовател Агапия Мариакаки ни обяснява с дълбока емпатия защо травмата е неизбежна в детството ни, как и защо определя живота ни, личността ни, избора, решенията и отношенията ни.

В тази книга ще установиш, че нашите травми може да са били неизменни, но не са осъдителни. Авторът ни насърчава да учим, да обичаме, да живеем по пътя към освобождението и към по-добрия ни себе си.

Той ни показва как да разбиваме формите на миналото, каквито и да са травматичните заповеди, които ни определят. Да предприемем практически действия за нашето личностно развитие и да зададем нови правила, за да дишаме свободно, да срещнем автентичния си аз и да разширим крилата си към светлината и любовта.

Черпейки знания от най-значимите изследвания и вдъхновение от истински истории, тази книга показва начините да приемем и най-накрая да обичаме себе си и да живеем живот, изпълнен със смисъл.