От роб до мъдрец. Епиктет беше осакатен гръцки роб от Фригия по време на управлението на Нерон (г. 54–68), който чу лекции от стоика Мусоний, преди да бъде освободен. Изгонен с други философи от император Домициан през 89 или 92 г., той се установи трайно в Никополис в Епир. Там, в училище, което той нарече “лечебно място за болни души”, той преподавал практическа философия, подробностите от която са записани от Ариан, негов ученик, и са запазени в четири книги от “Разговори” и по-малък “Енхеиридион”, наръчник, който накратко представя основните доктрини на “Разговорите”.

Епиктет беше учител по стоическа етика, широк и твърд в методите, възвишен в мислите, и сега хумористичен, сега тъжен или строг по дух. Как трябва да живеем праведно? Дадената ни от Бога воля е нашето основно притежание, и не трябва да желаем чуждото. Не трябва да се съпротивляваме на съдбата. Човекът е част от система; хората са разумни същества (в слаби тела) и трябва да се подчиняват на Божия ум и на волята на природата. Епиктет ни представя също така и остър образ на перфектния (стоически) човек.

Изданието на Епиктет от Лоебовата класическа библиотека е в два тома.