Жената, Майката - Хранителка, Жрица, Източник, Умница, Богиня, Женската Сила, е тук, динамично присъства и прониква в цялата поетична колекция на Василики Ламбирис.

Тя е движещата сила на живота, тази, която ражда, съдържа и прегръща като море всяко Съществуване, продължава, обединява, празнува, възражда и се възражда, обича и е обичана.

Тя е утробата на Вселената.

Тя е угнетявана, подценявана, изгонвана, убивана, убивана, разрушавана, злоупотребявана с нея, словесно, психически, физически, и въпреки всичката тази насилие, успява да цъфти, да търпи, да уважава, да почита ценната си същност.

Тя се ражда отново като строителен материал на светлината и на необузданата природа.