Поезията на Нантина Кириази е образец на чистота, яснота и литературна красота. Става дума за полет на зависимостта и за поезия на зависимостта, където индивидът живее вътрешен живот, който се подхранва от външния свят.

Онова, което губи от спокойствие, го печели в интензивността на живота; човекът тук носи страстта и устрема на противоречивите чувства, които сами се анализират.

Нантина Кириази знае, че колкото по-дълбоко е чувството, толкова по-активен е езикът и толкова по-голяма е енергията му в душата на читателя, а също така, че литературaта не е илюзия, която се опитва да се представи за реалност. Тя е пряка комуникация между души и формите ѝ трябва да бъдат непосредствени и ясни.

От предговора на Костас Фасула