Древните гърци признавали някои икономически концепции, като мотивацията на личния интерес, печалбите от търговията, ролята на интереса и обезценяването на парите. По подобен начин римляните интегрирали доктрините за просперитета, данъците, договорите и лихвата в "римското право", с цел да превърнат икономиката в наука за размяната.

Средновековието е характеризирано от еволюционни и революционни промени, където религиозните идеи преобладават. Меркантилистите акцентират на формирането на богатството, докато физиократите считат земята за най-важния производствен агент и презират търговията.

Публикацията на "Богатството на народите" от Адам Смит без съмнение беше революционен трактат в областта на икономическата теория, с очевидни конотации на изобилие и благосъстояние.

Това икономическо слънце се превърна в тъмен мрак, когато на сцената излязоха песимистите Робърт Малтус и Дейвид Рикардо. Акцентът върху песимизма предполага, че обществото очаква мизерно бъдеще. Животът на оцеляване и безкомпромисният закон за заплатите вероятно бяха двете им най-важни характеристики. Откъдето идва и изразът на Карлайл: "Респектабилните професори на науката за злото".

Най-спорният писател на своето време е Карл Маркс. Той написа и публикува своя трактат "Капитал" като полемика срещу капиталистическата система, от която Англия е основен пример. Кери и Бастиат въвеждат нотка оптимизъм, а Лист-Сизмонди-Сей-Сениор пропагандират идеята за укрепване на нацията и самодостатъчност.

Австрийската школа на субективния анализ въведе концепцията за полезността и крайния полезен ефект, отразявайки идеята на Джереми Бентам за фиктивния изчисление. Докато Маркс и Сизмонди направиха справка за икономическия цикъл, Мичъл предостави анализа за интерпретацията на икономическия цикъл.

Хобсън и Пигу изведоха икономиката на благосъстоянието на преден план, докато Веблен отхвърли класическата и неокласическата икономика и акцентира върху еволюционната промяна.