Юбилейно издание за 100 години от смъртта на Франц Кафка, 3 юни 1924 г.

ПРЕЗ НОЕМВРИ 1919 г. Франц Кафка взима две седмици отпуск от работата си и отива в едно малко село близо до Прага, където наема стая в пансион. Единствената му цел е да напише писмо до баща си, в което да изрази, чрез описания на много инциденти от детството си, напрегнатата и спорна връзка помежду им в цялата ѝ дълбочина.

Кафка е на тридесет и шест години, когато пише това писмо, а баща му е на шестдесет и седем. Въпреки това, вербалните наративи и емоционалният тон на цялото писмо подсказват за едно силно уплашено дете, което стои неловко и с респект пред деспотичната бащина фигура.

Струва си да се отбележи, че писмото никога не е достигнало до своя получател, по причини, за които можем само да правим догадки. Все пак, то представлява може би най-близкото нещо до автобиография на Кафка, хвърляйки светлина върху тъмния и същевременно великолепен литературен вселен на великия писател. В същото време, то е основен текст на литературната модерност и силен анализ на градската психогенеза, особено на психологическите корени на властта и зависимостта.

Най-значимият му принос обаче е, че предава ключово послание, изключително актуално и до днешния ден, което е хубаво да вземат под внимание и да изучат всички родители на света.

„Трогателното писмо на един син до баща си, от един от най-важните писатели на двадесети век. Едно от най-великите изповеди на литературата.“

The New York Times Book Review

* * *

Франц Кафка (1883-1924) е един от най-значимите и влиятелни писатели на 20-ти век. Дете на говорещи немски евреи, роден е в Прага и пише всичките си книги на немски език. След преждевременната си смърт, репутацията му нарасна световно и книгите му продължават да се издават почти на всички езици по света. Някои от най-известните му произведения, Осемте сини тетрадки, Притчи и парадокси, Постенецът и други разкази, се публикуват от издателство Архетип.