Мигове от души, мигове от любов, мигове от истинска вяра. Текстове, изпълнени с миризма на свещи, тамян и пасхалия.

Шепнешком, без гласове. Смътно, без фанфари и изкуствени мелодрами. Истински колкото сълзите на майката, стонът на болния, плачът на потиснатия. Ярки колкото усмивката на детето, надеждата на вярващия, радостта на изцеления.

Четейки едно след друго, наклонявайки се над техните страдания и радости, съпреживявайки и преживявайки заедно с тях тези скромни мигове от живота им, ги виждаме като безкрайна цялост, която може да побере всички нас.

Ставаме част и ние от тази цялост, така че миговете стават хляб, душите стават Църква, а Църквата – Христос. Една Църква, пълна с чудеса, които се случват тайно в сърцата ни. Чудеса, наречени "Любов".