ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ в родината, за да се оженим, принцесо моя». Значи наистина ли щях да се омъжа? За него? Изведнъж си спомних всички онези момичешки фантазии, които имах в миналото, преди да разбера коя съм и какво очакват от мен – мечти, в които бях сигурна, че ще се сбъднат благодарение на любовта, която родителите ми изпитваха един към друг. Никога не бях включвала в мечтите на това малко момиче предложение за брак, което да не е поне малко истинско. Нито че предложението ще се случи на маса, пълна с непознати, половината от които искаха да ме видят мъртва. И тези мечти по никакъв начин не включваха най-лошото – и вероятно най-параноичното – непредложение за брак от мъж, който към момента ме държеше в плен. Може би имах някакво заболяване на мозъка. Вероятно страдах от халюцинации заради стреса. В крайна сметка имах толкова много болезнени смърти, които трябваше да преработя. Да се изправя пред неговата измяна. И току-що бях научила, че произхождам от Атлантия, кралство, което с порастването ми бяха накарали да вярвам, че е източникът на всички злини и трагедии в страната. Халюцинациите от стрес изглеждаха много по-правдоподобно обяснение от това, което всъщност ми се случваше.

Единственото, което можех да направя, беше да гледам по-голямата ръка, която държеше моята по-малка. Кожата ѝ беше значително по-тъмна от моята, като изгоряла от слънце. След толкова години тренировки с меч, дланите му бяха покрити с мазоли. Вдигна ръката ми високо и я доведе пред неприлично добре оформени и пълни устни. Устни, които бяха меки, но и безпощадно твърди. Устни, които бяха изричали красиви думи и шепнели топли и палави обещания върху голата ми кожа. Устни, които бяха отдали почит на тялото и лицето ми, изпълнени с безброй белези. Устни, които също бяха изричали кръвопролитни лъжи. Сега същата тази уста докосваше горната част на дланта ми в жест, който преди няколко дни или седмици щях да обожавам вечно и да намирам за изключително нежен. Прости неща като да държа ръката на някого или невинни целувки бяха забранени за мен. Както и да бъда желана или да изпитвам страст. Отдавна бях приела, че никога няма да вкуся такива преживявания.