Няколко теоретични произведения оставят толкова дълбок отпечатък през последните десетилетия на двадесетия век, колкото "Ориентализмът" на американо-палестинския мислител Едуард Саид (1935-2003).

От 1978 година, когато е публикувана за първи път, книгата е преведена на десетки езици и е станала епохално произведение за изследователите на сравнителната литература, на науките за човека като цяло и за историците на колониализма. Саид, поставяйки под микроскоп начините, по които арабо-мюсюлманският Изток е представен в западната литература през последните векове, както и в други паралелни дискурси – научни, географски, административни и др. – които стабилно се развиват от западните колониални сили по време на тяхната глобална експанзия, показа как "Западът" формира собствената си идентичност чрез конструкцията на своето "отрицателно": една фалшиво хомогенна и подвеждащо подценяваща картина на "Изтока", такава, която да оправдава превъзходството и властта на "белия човек".

Той формулира и въпроси с по-широк интерес, като: С какви критерии е конструиран т.нар. "западен литературен канон"? Какво определя налагането на английския като глобален език? Какво свързва текстовите функции на репрезентацията с политическите функции на представителството?

От неговата проблематика възникна цял академичен клон в наши дни, т.нар. Постколониални изследвания.