По целия свят, силни гласове твърдят, че капитализмът е по-добър без демокрация; други пък смятат, че демокрацията е по-добра без капитализъм. Тази книга е динамичен отговор и на двете гледни точки. В същото време, когато в дълбочина обяснява защо съюзът е довел до такава напрегнатост, изяснява защо разводът между капитализма и демокрацията би бил катастрофа. Те се нуждаят един от друг, дори и да им е трудно да живеят заедно.

Въпреки недостатъците си, вярва Уулф, демократичният капитализъм остава далеч най-добрата система за човешкото развитие. Но нещо е станало много неправилно: растежът на благосъстоянието е забавен, а разпределението на плодовете му между суперуспешните малцина и останалите е станало по-нестабилно. Плутократите са се оттеглили в своите замъци, презрително гледайки на ролята на правителството да инвестира в обществените блага, необходими за поддържане на възможността и устойчивостта. Но предстоящата вълна на авторитаризъм в крайна сметка ще залее и тях.

Гражданската принадлежност не е просто слоган или романтична идея; според Уулф, това е единствената идея, която може да ни спаси. Нищо не хармонизира по-добре политическата и икономическата свобода от взаимната вяра в общото благо. Както показва епичната история на взаимодействието между демокрацията и капитализма, нашите идеали и интереси трябва да съвпадат за доброто на всички.