Очите на вчера

Когато гледам очите на вчера
спокойните вълни на едно море
приличат на девствени сенки на нощта
които ми изпращат любовни послания.

Бели еделвайси от душата ми цветчета
в пристанищата на живота ефирни форми
горди фарове в капризите на времето
в минорните спомени на чайките разминават.

И са същите украси на мечтите
които в валса и на сега опияняват сърца
по-сладки в игрите на живота
меланхолични, но все пак палят още огньове.

И ако са минали зими, те съществуват
в настоящите вечеринки тесни контакти
празна линия корабите няма да се върнат
но аз имам за фар очите на вчера.