Причината, поради която започнах да пиша малки стихчета – които в началото ми се струваха донякъде глупави, но се оказа, че имат някаква стойност – беше, защото чувствах потискане от училището, с различните изисквания, които ми предизвикваха стрес.

Поезията беше и е начин да се изразявам свободно, без да ме наблюдава никой. Чувствам се като да тичам по поля, с слънцето, което ме огрява, и да не мисля за нищо. Топлината на вятъра, който обгръща раменете ми… Това е чувството. Дъхът, който никога не се страхувам да приветствам.