Древна Атина, най-успешният трагик. Софокъл (497/6–406 г. пр.н.е.), заедно с Есхил и Еврипид, е един от тримата най-велики трагични поети на Атина и се счита за един от най-великите поети в света. Темите на неговите произведения са извлечени от митологията и легендата. Във всяко произведение има поне една героична фигура, персонаж, чиято сила, смелост или ум се издигат над човешкия стандарт—въпреки това, той също така притежава повече от нормалната гордост и самоувереност. Тези характеристики съчетават за да доведат до трагичен край.

Хю Лойд-Джоунс ни предлага, в два тома, нов превод на седемте запазени произведения. Том I съдържа "Оедип Тиран" (който разказва известната история на Оедип), "Алкест" (геройска трагедия за нараненото самочувствие) и "Електра" (историята на братя, които търсят отмъщение от майка си и нейния любим за смъртта на баща си).

Том II съдържа "Оедип в Колон" (върхът на живота на падналия герой), "Антигона" (конфликт между обществената власт и съвестта на една индивидуална жена), "Жените на Трахина" (смъртоносен опит на съпругата на Херкулес да спечели отново любовта на мъжа си) и "Филоктет" (интригата на Одисей да доведе нежелаещия герой до Троянската война).

От другите произведения на Софокъл са запазени само фрагменти; обаче, от тях могат да бъдат извлечени много информация за неговия език и драматично изкуство. Важните фрагментни текстове—вариращи от два стиха до много значителна част от сатиричната трагедия "Изследователите"—са събрани в Том III на настоящото издание. В предговорните бележки, Лойд-Джоунс предоставя контексти за фрагментите на известните произведения.