Чувството за задушаване вече се бе появило преди да настъпи сътресението на последните години и финансовите средства да се изчерпят рязко. Беше бедност преди бедността, едно мравучкане на бездействие преди безработицата, една скука, която ядеше като червей удоволствията.

Понякога някои искаха тяхното удоволствие да го споделят на маса, подредена за приятели, но в крайна сметка от страх предпочитаха да го държат скрито и да го разкостят сами, както бихa направили и техните кучета.

Въпросът е дали това ще стане правило на бъдещето. Или, напротив, чрез самите трудности, които ще се появят, ще изникне желанието за празник на отвличане на вниманието, дори и с простички средства.

Защото ще изглежда като извратено разхищение да разглобяваме живота, който ни беше даден безплатно, на малки парченца, които постоянно ще продаваме и купуваме, като дори се крадем в теглилката един друг.