Три дни в Янина с непознат, малко „бесен“ живот. За парада. За едно оризово мляко. За където ни заведе. Обстановката се разпада, знамената се закачат, а Ерси Сотиропулу ни призовава нервно от интеркома: „Хайде, къде си?“, за да дойдем за малко при нея, в амбивалентния свят на истината.
Там предметите стоят на краката си, парадът редовно цвърчи на асфалта, дъждът мирише на провинция. Но, от звука на водата в канавките до хотел Есперия, реалността променя тяло, мирис и текстура, за да се превърне в нещо, което само ние видяхме, докато другите гледаха знамето.
„Френетичният финал потвърджава черната комична жилка на авторката: предизвиква те да се смееш, но в същото време те е страх да го направиш“. Илиас Маглинис
„С мътен предшественик на Превръщането на Кафка, Празничното тридневие символизира тревожно една реалност: любовната връзка — или разлом? — между мъжкото и женското“. Христос Бравос
„Ако се закачим за любовните сцени в книгата, ловейки обичайно неморалното, не можем да спечелим много от Празничното тридневие. Защото, ако има нещо важно в този роман, то е тази непрекъсната разправа, харченето на тялото, което достига своята кулминация в описанието на символична човекоядност“. Алексис Зирас
бъдете първият, който остави коментар