„Може да изглежда странно, но звукът, който издава паяк, когато пада в пламъка на свещ, не е толкова различен от звука, който издава кожата ти, когато гори. Един тих, дискретен съскащ звук. В началото не разбрах какво беше, но после видях как осемте й къдрави крака се свиват. Тялото й се пръсна. Не знам защо го казвам това, но понякога мислите просто идват, сядат и чакат да им обърнеш внимание. Това, което си помислих, това, което наистина видях, беше лицето на дъщеря ми, Лизи.“
„Но белите не искат да знаят какво мислят черните. Белите вярват в три неща за нас: първо, че мислите ни са незначителни; второ, че мислите ни са елементарни; и трето, че мозъците ни са неспособни на истинско мислене. Следователно, да говоря правилно на техния език е опасно. Трябва да говоря с „белия“ си глас само когато съм сред други роби. В компанията на белите трябва да говоря на езика, който очакват да чуят, език, който не издава никаква дълбочина на мисълта.“
„Затова, когато говоря с съдия Тачър или с вдовицата Дъглас, казвам неща като: „Да, госпожо, разбира се, госпожо“. Не използвам думи с повече от две срички. Не гледам никого в очите за дълго време. Навеждам глава, не прекалено, но толкова, колкото е нужно, за да покажа, че съм кротък. Що се отнася до Хък Фин, той е просто едно момче, едно бедно момче, и затова понякога забравям и му говоря, сякаш е един от нас.“
17 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
бъдете първият, който остави коментар