Когато болестта на Алцхаймер напълно завладя майка ми, тя все още помнеше по свой начин годините, през които работеше като затворнически служител в женските затвори Авераф и Коридалос. Може да не помнеше кой съм, къде живееше и в какво време, но често споменаваше, с малките им имена, десетки затворници, криминални и политически, с които беше влизала в контакт. И докато тя отново преживяваше "годините на задължението" като надзирател, аз търсех отново тях, тъй като детството ми беше белязано от последователни посещения "на работата на мама".

Нашето общо пътуване към неизбежния край, бълнуваните монолози и ежедневните ни диалози, през изкривяващия обектив на заболяването, бяха спасени в две плътно запълнени тетрадки. Сега не знам дали представляват изповед, маскирана като фикция, или фикция, маскирана като автобиографична изповед.

Н.Д.