Псалтира е най-христологичната книга на Стария Завет. Псалмите през вековете са съставлявали стъблото, върху което са присадени химните и молитвите на Църквата, а тяхната употреба в Светата Литургия и във всички богослужения е непрекъсната и изпълнена с духовно значение. В същото време, псалмите са основният извор на терминологията и учението на ниптичната традиция.

Настоящата Псалтир е двуезично издание на гръцки и румънски, плод на сътрудничеството между отците от манастира Ватопед и група румънски преподаватели, под ръководството на отец Константин Коман, университетски преподавател във Факултета по теология на Университета в Букурещ. Гръцкият текст е установен според църковния текст, използван в богослуженията на Православната църква, който е съпоставен с голям брой ръкописи на Псалтир от IX-XIII век. Основната цел е била предаването на текст, близък до този в византийските ръкописи и в писанията на патристичните тълкуватели.

Що се отнася до разделянето на стихове, настоящата Псалтир използва стихосложението, засвидетелствано в много византийски ръкописи от IX-XIII век, характерно за хагиополитската традиция на Църквата в Ерусалим, с кратки стихове (почти двойно повече в сравнение с константинополската традиция, използвана в съвременните псалтири).

Освен това, настоящото издание е украсено с миниатюри от византийски ръкописи, които се намират в библиотеката на манастира Ватопед.

В края на текста са включени деветте известни библейски песнопения, към които са добавени и други песнопения/молитви, често срещани в византийските ръкописи от IX-XIII век: Молитвата на Езекия (Ис. 38,10-20), Молитвата на Манасия, Доксологията (наречена „Утринна песен“) и Молитвата на Симеон (Лк. 2,29-32).