Въпросът за създаването на европейските градове е важна глава от европейската, както стара, така и нова, реалност и е свързан с начина, по който днес преживяваме Европа.

Как градовете се формираха в плътно населен район на западна Европа? Как първоначално неразличимите селищни групировки промениха състоянието си, постепенно осъзнаха себе си и се освободиха политически? Този двоен поглед, който свързва историята с политиката, допринася като допълнителен добре документиран материал за тълкуването на градското явление в цяла Европа.

По един или друг начин разглежданите градове получават своята същинска същност и става възможно възстановяването на материалните условия за тяхното съществуване и разграничаването на онези показатели, които картографират идеологическите преживявания от живота вътре в тях.

С оглед на интердисциплинарността настоящият исторически анализ представя най-характерните аспекти на горепосочените тенденции. В първата глава се демонстрира свързаността на градската история на средновековна Фландрия с по-общите исторически периодизации (Анри Пирен, Феликс Русо, Франц Петри, Жан Донт, Фернан Феркаутерен, Адриан Верлуств), анализира се как тези теории са били използвани за подчертаване на континуитетите или прекъсванията с римското минало на Европа, както и въпросът за натрупването на капитал, за да се изведе историческият проблем, който възниква, и се формулират съответните икономически теории (Карл Бюхер, Вернер Зомбар, Макс Вебер).

След това се изследват фламандските селищни групировки както от гледна точка на тяхната римска праистория, така и от гледна точка на възникването на нови полиси през последователните периоди на Меровингите (5-8 век) и Каролингите (8-10 век).

В четвърта и пета глава се разглеждат нападенията на викингите в района на Фландрия, които действаха като катализатор за пренареждането на властовите отношения и изведоха графа като нов и възходящ властови фактор.

Накрая се представя вътрешният живот на фламандските градове основно от гледна точка на тяхната общностна организация, развитието на нов тип административни и съдебни институции и най-вече на гилдейското изразяване на тяхната икономическа дейност.

• Николета Янтси-Мелетяди е професор в Катедрата по история и археология на Университета Атински национален и каподистрийски университет.