Малкият Егюлф, който Ибсен завършва през 1894 г. – след като се установява постоянно в Кристияния, днешен Осло – разглежда темата за вината, болката, която преживява една двойка след неочакваната смърт на тяхното дете. С любовта, страстта и омразата, съжителстващи с вината, се разгръща безкрайната борба на човека със себе си и с околната среда.

Световната премиера се състои в Берлин през 1895 г. с известната актриса Агнес Сорма в ролята на Рита. Последват постановки в много други европейски градове в кратък период от време, сред които Гьотеборг, Милано и Виена.

Действието на пиесата се фокусира върху развода на двойката Алфред и Рита Алмерс, които живеят под тежестта на угризенията за удавянето на тяхното дете, малкия Егюлф. Сред реалистичните драми на Ибсен, изследването на женската сексуалност прави силно впечатление в Малкият Егюлф. Рита, потопена в любовното си желание към партньора си, възприема всичко, което отвлича вниманието му от нея, като заплаха. Жертва на високите си изисквания, тя не успява да балансира ролята си на майка и съпруга.

Няколко години по-рано Ибсен уточнява в писмо: „Намерението ми не е да анализирам различни проблеми. Това, което искам повече от всичко, е да представя човешки същества, чувства и съдби в контекста на определени социални условия и принципи по начина, който изисква нашето време.“ Малкият Егюлф, написан преди сто тридесет години, остава актуален и в нашето време, разклаща застоялите води и прелива от болезнени истини.