„След като загубих зрението си, имах два избора. Единият беше да седя и да плача за съдбата си; другият – да се боря да стоя на краката си. Не забравяй, че познавам фигурите, цветовете, хората, защото, както знаеш, ослепях напълно на десет години. Така че се борих много, за да мога да ходя спокойно сам по улиците или да живея всеки момент сякаш никога не съм загубил светлината си. През всички тези години, онова, за което се борих със зъби и нокти да запазя, е достойнството ми, и вярвам, че това е най-важната ценност в живота, приятелю мой.”

Маркос Кикиваракis. Един изключителен, велик човек. Сляп от дете, но роден победител. Той намери във себе си силата да превърне недостатъка в предимство, да стои изправен и да развие максимално другите си сетива и умения. Станал е човек, изпълнен със светлина. Спечели приемане и уважение.

Социалните му чувствителности го подтикнаха да вземе активно участие в Борбата на слепите, когато те търсеха подобряване на положението си, държавни програми за социална грижа и достойнство, както и в синдикални борби.

Още от малък обичаше жълто-черния флаг с двуглавия орел, обичаше футболния отбор на АЕК. Станал е легендарен фен като своя отбор. Обичан от всички. Фенът, който всеки клуб би искал да има. Горд с Атлетическия съюз на Константинопол, следи всички негови мачове, живее с страст победите и загубите.

Този човек ни показва със своя пример колко голям и красив е животът, когато имаш отворен ум и голямо сърце. Като това на Маркос.