Поклонението пред новото, обновяването на себе си, иновацията, ускоряването на икономическите процеси и по принцип на начина на живот в късната модерност са неразделна част от модата. Модата съществува чрез „смъртността на новото“ и е една от най-характерните функции на икономическия капитал.

Но модата прави и други неща: тя въвежда начини за връзка със себе си, с другите, с времето и с предметите. Модата пречупва социални и културни тенденции и комуникира с тях. Тя ги превежда на различните езици, които е изобретила: висша, масова и бърза мода.

Модата проявява избрани сродства с други модерни институции и от тази гледна точка допринася за формирането на основни аспекти на субективността на късната модерност. Модата играе ключова роля във формирането на модерните времеви режими, т.е. в ритмите, разказите и ориентацията на хората във връзка с настоящето, миналото и бъдещето.

Модата като дете — но и като механизъм за формиране — на модерността (класическа и късна) и на нашата обща култура е открито поле за социологическо знание и критика. Тези сложни функции са обект на изследване в тази книга.