Одисеята на Казандзакис е химн на величието на човека. На крехкото величие на човека. Няма момент в човешкото щастие, който да не крие някаква тъга. Цивилизацията увеличава заплахите, които „притискат“ абсолютните чувства. Одисей според Казандзакис се поставя във времето на Омир. Той страда, търпи, действа във времето на Казандзакис. Това време, знаехме го,...