Една ролка хартия с дължина 27 метра, написана в Атина от 1941 до 1944 г., дневник от Окупацията, но и дълго, любовно, неотговорено писмо на тридесетгодишен гръцки художник до любимата му французойка, която е замълчала от началото на войната. Дни и нощи в окупираната Атина и носталгия по Париж от 1939 г., когато двамата, състуденти в Ecole des Beaux Arts, се опитваха с любовта си да пренебрегнат предчувствието за разруха.
И оттам започва едно приключение, родено по време на карантината и продължило четири години, опит да се върнат към живота двама млади хора, починали преди много години, и заедно с тях всички, които са живели до тях тогава – нашите родители, нашите баби и дядовци, фигури, които виждаме на стари семейни снимки и не разпознаваме, тези, които не попитахме, когато трябваше.
Кой беше този странен художник, напълно непознат за гръцката библиография, който не остави дори името си тук, който пътува с Матароа и за когото след смъртта му пишат New York Times? А това момиче, което беше на 19 години през 1939 г. и сме го оставили в едно село в Южна Франция – оцеляла ли е, създала ли е нещо, намерила ли го е отново? Можеш ли да откриеш през 20-те години на 21-ви век една студентка от Междувоенния период?
Много животи се преплитат на страниците на тази книга, тихо крачат под пиперливите дървета на междвоенна Атина, танцуват в дансингите на Париж няколко месеца преди да избухне войната, срещат се с борци от ЕАМ и колаборационистки министри, снимат се с Моралис, разговарят със Сикелианос, рисуват стенописи в централата на Pfizer десетилетия преди ваксините да ни изведат от изолацията.
Атинският Междувоенен период, Париж през ’39 и ’45, Окупацията, албанският фронт, Сан Франциско от ’50-те и Ню Йорк от ’60-те, съвпадения, неочаквани срещи, заети спомени и един опит да се задържи времето, което не може да бъде задържано по никакъв начин.
18 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
