В момента, в който скалпелът докосне тялото, се раждат мисли, идеи, искри в подсъзнанието на времето. По-късно, като психоаналитик, поезията идва да извлече освобождаващо заклещените окончания на думите от мозъчните клетки на съществуването.

Ако хирургията е поезия, тогава със сигурност поезията държи скалпел и оперира. И когато поезията оперира, тя е безпощадна, разбива абсцеси, пълни порите на тялото с пръст, боядисва думите в червено, запълва ретината с обърнатото отражение на аз-а. И все пак, моята поезия цели усмивката.