Илюстрациите на гърците или Гърция на илюстраторите? В периода между 6-ти и 5-ти век пр.н.е. грънчарите на Атина наводниха света на Средиземноморието с големи количества съдове, украсени с разнообразни изображения. Тези изображения са използвани и се използват до днес за илюстриране на древната история или ежедневния живот, понякога за сметка на тяхната уникалност като средство за масова информация.

Като взимат предвид данните от социалната и религиозната антропология, както и от семиологията, авторите на книгата се опитват да използват богатството на тези уникални източници, показвайки изключителното им разнообразие и дълбока сложност. Книгата кани читателя на пътешествие през илюстрирането на съдовете. Понякога изтъквайки логиката на илюстративната система и изкуствения характер на илюстрациите, друг път представяйки големи културни теми (ловът, войната, жените, любовта, празниците), всички глави водят към най-притеснителната форма на онзи свят - Дионис, богът на свещеното вино, магическите маски, животинските превъплъщения.

Прелистването на страниците умножава изненадите: много изображения затрудняват с жестокостта, насилието и странния си характер. Постепенно се прехвърляме или внезапно се пренасяме от „класическото“ разбиране за човешките отношения към сцени, които отразяват кризите и смутовете на тези общества. Занаятчиите обработват елементите на баналната и ежедневна реалност и създават нееднородно свидетелство за средата, в която работят, създавайки свят с често фантастични изображения, свят, който кристализира „фантазията“ на общността: там, където се развиват виденията, противоречията, обсесиите, страховете на едно изобилно общество.

Парадоксално, чрез това екзотично отдалечаване, древните гърци стават толкова достъпни за нас. Произведението е плод на тясно сътрудничество между Института по археология и древна история на Университета в Лозана и Центъра за сравнителни изследвания на древните общества в Париж (днешния Център Луи Жерне в изследователската единица АНХИМА – Антропология и история на древния свят към Висшето училище за социални науки).

Текстове на Claude Bérard, Christiane Bron, Françoise Frontisi-Ducroux, François Lissarrague, Alain Schnapp и Jean-Louis Durand, с предговор от J. P. Vernant.