Един свеж, иновативен анализ на петте построени творби на известния ренесансов архитект Леон Батиста Алберти предлага нова връзка между форма и смисъл. Много е писано за мантрата на Алберти относно понятието „част-цяло“ като една от постоянните условия на архитектурата. Въпреки че тази основополагаща теория е повтаряна често в историята и теорията на архитектурата, архитектите рядко са оспорвали тази идея. В книгата „Преписване на Алберти“ архитектът Питър Айзенман предлага, че Алберти провокира радикална дискусия извън диалога „част-цяло“, представен в „Десет книги“.

Дълбокият анализ на петте построени произведения на Алберти разкрива разрив между сградите на архитекта и неговите теоретични трудове, като предлага нова връзка между форма и смисъл, основана на разпадане на хомогенно пространство. „Преписване на Алберти“ включва участия от Пиер Виторио Аурели, Марио Карпо и Даниел Шерер. Карпо, архитектурен историк и критик, счита, че творчеството на Алберти въвежда идея за дисциплината като семиотична система, подобна на съвременните изчислителни логики. От своя страна Шерер, архитектурен историк, преоценява прочитите на критика Манфредо Тафури за Алберти, докато архитектът и теоретик Аурели черпи от Алберти, за да предложи друга концепция за архитектурното творение.

Тук, в една книга, има четири различни дискусии (и повече от 60 чертежа), които поглеждат назад към началата на архитектурните знаци и семиотиката и напред към разбирането как историята информира архитектурата днес.

Страници: 248, Размери: 13.7x13.7 см