Разгръщайки го, той си спомня въпросите, които някога го караха да се възхищава на светлината, времето, хаоса и Вселената. Тези бележки го отвеждат обратно към единствения човек, който го е научил как наистина да мисли: неговия стар преподавател, Симонидис.
На едно тихо място, далеч от шума и сигурните истини, започва поредица от срещи, които повече приличат на сблъсък на идеи. Думи, мълчания и въпроси отварят пътища: от раждането на Вселената до възможния ѝ край. Гравитацията, материята и ентропията не са представени като теории, а като начини да разбереш света – и своето място в него.
Ябълката, пеперудата и професор Симонидис не са просто книга по физика. Това е книга за онези, които някога са се питали „защо“ – и не искат да забравят какво е да продължаваш да задаваш въпроси.
„В науката истината не принадлежи на никого“ каза Симонидис. „Няма значение дали я предлага студент или нобелов лауреат ˗ важно е само дали издържа на светлината на критиката.
Издържа ли? Тогава устоява. Не издържа ли? Разпада се
˗ и на нейно място идва нещо по-добро“.
Книга, която напомня, че знанието не започва с отговорите, а с куража да продължаваш да задаваш въпроси.
