Палермо, 1632 г. София Тереза Романо е изгорена на клада след присъдата ѝ от Инквизицията за магия и богохулство. Нейната дъщеря Джулия и испанската ѝ приятелка Мария Гарсия ще бъдат принудени да вземат решения, които ще бележат живота им завинаги. В раздразнената Сицилия от 17 век, докато островът е под испанско владичество, двете млади жени ще се изправят пред множество опасности, ще пътуват, ще обичат и ще се опитват да определят съдбата си.

Инквизицията, алхимията, магьосниците и мистиците, Галилео Галилей, Артемизия Джентилески, Джордано Бруно, Новият свят съставляват в книгата епоха, изпълнена с духовни конфликти и противоречия. В този деликатен баланс младите Пандори ще трябва отново да отворят древната кутия, но този път от нея няма да излязат беди, а смелост, добродетел и силата на любовта.

„Да обичаш и да бъдеш обичан. Отвъд роли, ограничения и правила, отвъд посредничества, закони и интереси. Тази горчиво-сладка ефирност, любовта, може да отвори пътища, да премине през пропасти и морета, да победи раните, страха, смъртта. Тази странна сила вдъхваше живот на бегълците, правеше ги да издържат глада, самотата, нещастието. Бегълците губеха една родина и намираха друга, в дълбините на едно тяло, в аромата на косата и кожата, в реките от пот, кръв и сокове на любовта. Една безкрайна родина, без граници.

Имаше обаче и по-нещастните, тези, които не успяха да продължат живота си като изгнаници. Ужасни престъпления от чест заливаха италианската земя с жертви млади хора. Там, където течеше тяхната кръв, се раждаха легенди за омагьосани момичета и за дървета, напоени с невинна кръв, докато малко по малко се научаваха да пеят оплакването на несправедливо убитите. Дървета, които предоставяха изобилни плодове на пътешествениците, за да ядат и да бъдат обитавани от душите на мъртвите и да разказват в всички страни техните страдания.