Общата тема на интервенциите, включени в настоящия том, е опитът на Касториадис да анализира различните аспекти на явлението, което той нарича „възход на незначителността": От политическото безразличие на населението и отстъплението на класовата борба до изчезването на художественото съзидание и ограниченията на философското размишление в коментирането на класически текстове.

От ерозията на половите роли и социалните стандарти до кризата в образованието и неспособността на съвременните общества да формират какъвто и да е положителен образ за себе си. Основната криза на смисъла, която стои зад тези явления, не е просто фигуративен израз, а фундаментално антропологично заключение. И тя е необходима за разбиране на хода на западните общества, тъй като определя дори хода на икономиката, както се вижда от антропологичните фактори, които на практика позволиха неолибералната мутация на капитализма.

„Човешките права не могат да бъдат политически предлог. Риториката за човешките права или за „демокрацията“, която уж е реализирана […], просто прикрива черната дупка в сърцето на днешното общество, кризата, която никога не се назовава […] изчезването на политическата фантазия. […] Ясно е, че настоящото състояние не е причинено от обикновена манипулация, от заговор с цел оглупяване на населението. Факт е, че населението иска да бъде оглупявано. И ние трябва да им го казваме.

Както трябва и да осъждаме страховития спад в качеството на онова, което се произвежда, във всички сфери. Трябва да създадем острови на съпротива срещу изкривяването и отказа, срещу боклуците, които се отпечатват и разпространяват, срещу грешките, които ни сервират като истина, срещу превръщането на загубата на памет и накрая на забравата в структурни характеристики на съвременното общество.“