Тази книга представя патерикални слова и богословски свидетелства, които разглеждат Страданията и Възкресението на Христос не като абстрактни идеи, а като жива опитност. Отците не пишат за Кръста теоретично; те пишат като хора, които са преболели вътрешно и са възкресили сърцето си в Христос. Всеки текст, който следва, е плод на молитва и борба.

Читателят е поканен не просто да разбере, а да участва. Да премине чрез Кръста към Възкресението. Да остави стария човек да бъде погребан, за да излезе новият. Защото – както учи Църквата – Пасхата не е историческо събитие, а начин на съществуване. Това е покана да живеем „в новост на живота“.

Разпятието не може да се разбере без Възкресението. За християнската съвест Кръстът и Възкресението образуват органично единство. Възкресението не идва след Кръста, то е вътре в Кръста. Отците настояват, че Кръстът вече е победа, а Възкресението е нейното проявление. Гробът не е край, а преминаване. Свеждането в Ада не е поражение, а проникване на живота в царството на смъртта.

Пожелаваме тази книга да стане спътник в пасхалното пътуване на всички; слово за утеха, светлина в мрака, свидетелство, че смъртта няма последната дума: „Нека никой да не се бои от смърт; защото ни освободи смъртта на Спасителя“.